Всяка история започва отнякъде. Нашата не започна с регистрация в съда, с печат или с учредителен протокол. Започна с едно просто решение – да не се примирим.
Беше 1997 година.
В Силистра, далеч от шумните столици и големите организации, няколко млади хора повярваха, че никой не трябва да остава сам, когато преживява насилие. Тогава почти никой не говореше за домашното насилие. Темата беше скрита зад затворени врати, а страхът често беше по-силен от надеждата. Не знаехме колко дълъг път ни предстои. Знаехме само, че ако някой има нужда от помощ, трябва да има къде да почука…И когато почука, някой да отвори…
Така започна нашата история.
Първо бяхме доброволци.
После станахме съмишленици.
После се превърнахме в организация.
През 2001 година успяхме да изградим първия в Северна България подслон за жени и деца, преживели домашно насилие. Скоро след това се роди и Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – не защото искахме да създадем още една неправителствена организация, а защото разбрахме, че добрите намерения имат нужда от устойчивост.
Годините минаваха, а заедно с тях растеше и нашата отговорност.
Появи се Кризисният център.
След него – Центърът за обществена подкрепа.
Центърът за консултиране и превенция на домашно насилие.
Преходната къща.
Нови хора.
Нови каузи.
Нови предизвикателства.
Но никога не сме вярвали, че една организация се измерва с броя на услугите, проектите или сградите, които е създала. Истинската стойност на всяка организация е в хората, до които е успяла да достигне. През годините срещнахме жени, които отново повярваха в себе си. Деца, които откриха спокойствието. Семейства, които намериха сили да започнат отначало.
Срещнахме и стотици професионалисти, доброволци, дарители и партньори, които вървяха редом с нас. Заедно разбрахме, че промяната не се случва сама. Тя се случва, когато хората започнат да си вярват и да работят заедно.
Затова никога не спряхме само до пряката подкрепа. Започнахме да обучаваме. Да разработваме програми и методики. Да пишем ръководства. Да правим изследвания. Да говорим за домашното насилие още когато обществото предпочиташе да мълчи. Да защитаваме човешките права. Да работим с институции. Да насърчаваме гражданската активност. Да изграждаме партньорства.
Защото разбрахме нещо много важно: да помогнеш на един човек е безценно, но да промениш средата, в която той ще живее утре, е още по-важно.
Мечтаехме за общество, в което никой не живее в страх заради това кой е, как изглежда, откъде идва или какви трудности преживява. И продължаваме да мечтаем за него и днес. Само че вече знаем, че мечтите се сбъдват единствено когато някой е готов да работи за тях всеки ден.
Затова близо три десетилетия не се опитваме да променим света наведнъж. Просто всеки ден намираме смелост да променим нечий свят.
Днес вече не сме онези млади хора, които започнаха тази история. Годините оставиха следи по косите ни. Понякога и в погледите ни. Не всички, с които тръгнахме, останаха с нас. Други се присъединиха по пътя и превърнаха каузата в своя. Годините ни промениха, но не успяха да променят най-важното – вярата ни, че всяко човешко достойнство заслужава подкрепа.
Ние знаем, че най-сигурните убежища не се изграждат само от тухли. Те се изграждат от доверие. От човечност. От протегната ръка. От хора, които не се отказват да бъдат до другия точно тогава, когато той има най-голяма нужда…
Това е нашата история. Не съвършена. Не лесна. Но истинска.