Във връзка с реализацията на проект № ACF/817 - „Социалнопсихологическа биография нанасилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.”, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ и Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” проведоха три изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола.
През 2021 г. бе извършено теоретично изследване на българското семейство, съдържащо данни и факти за насилието и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план. Същото е публикувано в интернет страницата www.ekaravelova.org.
През 2022 г. в 14 области от страната с характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор, се извърши качествено изследване на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента, обобщени резултати от които са обявени на интернет страницата на сдружението, посочена по - горе. Така също във всички 28 области в страната се проведе анкетно проучване, целящо изследване на нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие.
Анализа на качественото изследване, проведено по метода на фокус групите сочи, че относнопричините за насилие и възприемането на различните форми на домашно насилие има значителни разминавания между живеещите в големи областни градове и по-малки населени места (особено в Пиринския и Родопския край, населени с етнически по - разнообразно и традиционно, като култура население). Докато участниците в големите населените места са доста критични към различните форми на насилие в българското семейство и възприемат причината за него двустранно, и основно през финансови и икономически причини, то в малките населени места има известна критичност към домашното насилие, но се смята, че то не е толкова изявено и проблематизирано. Наблюдава се и един парадокс на прехвърляне на отговорност между по-малките и по-големите населени места. Участниците от големите населени места смятат, че в по-малките населени места насилието е по-изявено поради икономическа зависимост и безработица там, докато участниците от малките населени места твърдят обратното за по-големите, като за причина посочват девалвацията на основните традиционни ценности и свръхамбицията към печалба.
От гледна точка на фактора възраст също е налице известно разминаване в разбиранията за причините за насилието. Младите хора са по-склонни да виждат психологическите причини за насилието, като вина, срам, гняв и комплекси, както и проблеми на личността с властта, отколкото да го свързват с широки социални процеси. Това индивидуализиране на насилническия акт при младите за сметка на прехвърляне на проблема най-общо към обществото при по-възрастните е интересна тенденция и наблюдение от проведеното качествено изследване.
По отношение на разбирането за полово-ролевите стереотипи и разделения в българското семейство участниците от големите населени места приемат напълно логичното изравняване на функциите и властта в семейството, поради по-активната икономически роля на жената и политиките за равенство между половете. За разлика от тях, участниците в малките населени места приемат, че жената винаги е имала по-голяма власт над мъжа, но в момента понеже това се вижда и публично, влиянието върху процеса на обезвластяването на мъжа се преживява негативно от него. Според участниците и в двата типа фокусни групи, избора на полова роля в семейството е въпрос на свободна воля, но с това не трябва да се парадира и да се преекспонира, понеже създава негативен отпор. Отново и при двете групи се твърди, че властта на детето в семейството се увеличава, и че неговото възпитание от еднополова двойка би било проблем за неговата идентичност. Все пак се отстоява тезата, че пола е от природата или от Бога даден, но е въпрос на свободен избор как се чувстваш психически с него. В по-малките населени места се твърди, че опитите за промяна на пола са психично заболяване или разстройство.
Спрямо диференцията, смесена възрастова срещу ученическа група (възраст 16-18 г.) не се забелязват значими разминавания спрямо разбиранията за полово-ролевите стереотипи. И при двете групи се твърди, че е мода и въпрос на по-либерална глобална политика, въпросът за пола да е преживяване на самия индивид, а не толкова да е биологически детерминирано или наложено отвън явление. Учениците приемат, че е възможно дете да бъде отглеждано от еднополови двойки, тъй като е по-важно отношението към детето, отколкото спецификата на интимността между двамата родители. За разлика от ученическата група тази с участници на смесена възраст е по-негативно настроена към еднополовите родители, като нагласата е че мъжката роля е девалвирала, но това трябва дасе преодолее, тъй като дете което не разпознава двата пола вкъщи, трудно може да бъде адекватно възпитано и социализирано.
Нагласите за разбиране на българското семействои при двете анализирани групи (голямо и малко населено място) се наблюдава пълно единомислие спрямо идентифициране на интензивни промени на ниво ценности и взаимоотношения. Смята се, че патриархалните ценности се променят и основно властта в семейството отива към децата. От друга страна жената става икономически по-активна и успешна, което измества и притиска мъжа да усвоява допълнителни функции към партньорската си роля.Споделя се и виждане за смяна на структурата на българското семейство, неговите граници са по-отворени, а ролите освободени, което създава по-голяма динамика за смяна на партньори и раждане на деца от различни партньори. Възможността за пътуване навън (чужбина) на родителите с цел работа, прави по-възрастното поколение много важно спрямо социализацията и формиране на ценности при внуците. То е и рисков фактор за сблъсък при децата на различни култури и ценности, които от една страна техните родители привнасят отвън, а от друга страна техни баби и дядовци възпитават отвътре. Този сблъсък крие риск от различни поведенчески и емоционални проблеми при подрастващите. Единствено при групите от Пиринския край се споделя, че традиционните ценности са по-запазени и тяхното следване в момента и от младите ги прави по-успешни и спокойни спрямо ролите си в съвременното семейство.
По отношение сравнението на групите по възрастов признак е налице известно разминаване при интерпретиране на процесите в българското семейство от групата на по-възрастните и тази на учениците. При групата от по-възрастни идентифицираната равнопоставеност между ролите в семейството е положителна, но и плашеща. От една страна отношенията са формални и често се касае за вътрешна конкуренция между половете, а от друга често един от двамата загубили битката партньори абдикира от ролята си, като напуска или става зависим. Промяната в структурата на семейството се възприема по-скоро като адаптация към новите условия, а не като ценността промяна. По този начин много често страдат най-слабите членове на системата, които са децата. Ученическата група приема подобна хипотеза и интерпретира по-негативно отворената и неангажираща връзка между партньорите, както и все по-доминиращата роля на жената в партньорските отношения. Многото ангажименти и отсъствията на родителите създават емоционални проблеми и затруднения на децата, а от друга страна интересите, а не чувствата движат поведението на родителя спрямо семейството. Самите подрастващи смятат, че освен всичко друго тази ролева промяна ги прави по-самотни, а понякога ги тласка към ранно съзряване и ги лишава от чувствено детство. Усещането е, че при учениците има възприятие за криза в българското семейство, което от една страна може да доведе до поведенческа девиантност и емоционални проблеми при тях, а от друга да ги направи по-ранно социално зрели, но без необходимата чувствителност спрямо потребностите и емоциите на другите.
По отношение на причини и потребностите за насилието в семейството, не се идентифицират съществени разлики между групите по признак населено място и възрастов принцип. Споделеното мнение, като причини за избуяване на насилствените отношения в българското семейство се посочват социални, индивидуални и институционални фактори. Социалните причини се свеждат до – лошо възпитание и модел, национален манталитет, бедност и липса на солидарност, ценностен сблъсък между поколенията, честите отсъствия на родителите, социалните мрежи и зависимостта от наркотици, алкохол и хазарт. Индивидуалните фактори се ориентират към – ранно усвоен насилствен модел на отношения, проблем с агресията и стреса, липса на емоционална съпричастност, патологична комуникация в семейството, лоша култура и ниска образованост. Институционалните фактори имат отношение към – лошо законодателство, липса на конкретна институция свързана с работа по проблема, прехвърляне на отговорности между институциите и проблемна координация, бавно извеждане на жертвата от критичната ситуация и затруднена работа с насилника.
Предложенията за преодоляване на проблема се ориентират около превенция, както и грижа за жертвата и насилника след инцидента или ситуацията на хронично насилие.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
